Eсмерай, младата учителка, която гради мостове в образованието

Тя се казва Есмерай Мехмед и е учител по химия и опазване на околната среда в СУ ,,Васил Левски“ – гр. Крумовград, училището партньор на ПГ по туризъм по НП "Иновации в действие". Определя себе си като човек, който не само обича науката, но и да предава тази страст на следващите поколения.

За себе си казва, че винаги е знаела, че иска да работи с млади хора. Пътят й към класната стая е бил естествен избор. Само на 25 години, млад учител, тя се чувства изключително близо до учениците си. Харесва й динамиката на младите хора и се опитва максимално да разбере тяхната гледна точка.

Работи като учител от почти 2 години и смело казва, че ,,скучен ден“ в речника й не съществува. Времето лети за нея между планиране на уроци, подготовка на опити и административните задачи. Тази заетост обаче не я изтощава, а я държи будна и мотивирана да дава най-доброто от себе си.

Смята, че в съвременното училище иновативността не е избор, а задължение. За да намери общ език с днешните млади хора, трябва постоянно да се търсят нови подходи. Мисли, че не става въпрос само за технологии, а за начина, по който се представя информацията, за да бъде тя по-близка до техния свят. Старае се да бъде иновативна всеки ден.

Ролята й в проекта "Роден край" е основно в мотивирането на учениците по време на тяхната подготовка. Учниците често й споделят, че извън класната стая я чувстват като приятел, което за нея огромен комплимент.

Определя иновациите като един ,,мост“ – както между отделните предмети, така и между различните училища. Намира тези дейности за безценни за млади и не толкова опитни учители като нея, защото дават възможност да се обменя опит с гилдията от цялата страна, с хора, с които иначе вероятно никога не биха се срещнали. Нещо повече, това е начинът образованието да излезе от черупката си.

Зададохме й няколко въпроса, на които тя любезно отговори:

В какво виждате развитието на образованието чрез иновациите?

Според мен иновацията тук не трябва да е еднократен акт, а постоянен стремеж към надграждане. В нашия проект се стараем всеки път да измисляме нещо ново и различно, с което да предизвикаме не само нашите гости и партньори, но и самите себе си. Смятам, че за да бъде обучението истински полезно, ние, учителите, трябва първо да надскочим собствените си граници и досегашния си опит. Само така можем да предложим на учениците съдържание, което е актуално и вълнуващо.

Кое е най-голямото предизвикателство пред Вас?

Най-голямо предизвикателство за мен е борбата за вниманието на учениците. В свят на бърза информация, те губят търпение и мотивация много лесно. Да ги накараш да се задълбочат в дадена материя и да положат усилия за нещо, чийто резултат не е моментален, изисква огромна енергия и постоянна креативност.

Намирате ли съмишленици за идеите си за клуба по химия?

Да, и това е най-радостното. Всъщност повод за създаването на клуба станаха част от мои ученици. Те имаха нужда от място, където да видят интересната и ,,магична“ страна на химията, далеч от сухата теория.

Каква дейност ще развива? Има ли магическа/химическа формула за успех?

В клуба се фокусираме върху решаване на логически задачи и, разбира се, провеждане на интересни химични експерименти. А що се отнася до формулата за успех – тя не е тайна: Вяра в себе си + Постоянство = Успех.

Ако учениците можеха да Ви дадат „оценка за иновативност“, каква според Вас щяхте да получите и защо?

Мисля, че бих получила доста добра оценка, и то най-вече заради обратната връзка, която получавам от тях всеки ден. Често ми споделят, че ме чувстват близка до себе си – може би защото сме от едно и също поколение и нямаме онази голяма бариера във възрастта, която понякога пречи на комуникацията.

Ако един учебен час беше TikTok видео, какво щеше да стане вайръл от Вашия час?

Когато учениците виждат в учителя си човек, който ги разбира и говори на техния език, те приемат всяка нова идея или иновация много по-отворено. За тях е важно да усещат, че нещата, които правим, са модерни и смислени, а това, че сме „на една вълна“, определено помага за високата оценка. Mоже би това щяха да бъдат моментите на голямата магия в лабораторията – някоя химична реакция или пък цветен пламък. Смятам, че химията е много фотогенична наука и вайръл моментите могат да бъдат много на брой.

Кой е най-неочакваният или смешен момент, случвал се по време на иновативен урок?

Никога няма да забравя първото си посещение в училище, на което бяхме гости по иновативен проект. Бяхме там с един колега и група ученици. Докато влизахме, директорката на училището ме погледна усмихнато и ме поздрави със „Здравейте, ученици!“. В първия момент просто се усмихнах, но после това се превърна в страхотен повод за шеги с децата.

Ако можехте да добавите един напълно забранен, но забавен предмет в училище, какъв щеше да е той?

Може би звучи странно, но бих добавила... хамаци в коридорите или в задната част на стаята. Понякога иновациите изискват „изключване“ и момент на спокойствие, в който просто да обмислиш видяното. Пък и ако часовете по химия станат твърде интензивни, малко релакс в хамака би бил идеалната награда за добре свършената работа.

Ако изведнъж токът спре, интернетът изчезне и останете само с тебешир – ще оцелеят ли иновациите?

Смятам, че ще оцелеят. Иновациите не са само таблети и мултимедия, те са в начина на мислене. Ако токът спре, ще излезем на двора, ще начертаем схеми на асфалта или ще използваме материали, за да направим модел на някоя молекула. Мисля, че учителят не трябва да разчита само на технологиите, а най-вече на себе си и на въображението си.

Ако учениците трябваше да Ви опишат като приложение, кое приложение щяхте да бъдете и защо?

Мисля, че щях да бъда нещо като комбинация между YouTube и Snapchat. От една страна – място, където винаги можеш да научиш нещо ново и интересно, а от друга – приложението, което те приканва да бъдеш истински и без филтри. В моите часове държа точно на това: да бъдем честни в отношенията си и любопитни към света.