Българските имена на месеците

Знаете ли, че българският език си има

истински собствени названия на месеците. А месеците в съвременния книжовен български език са по произход латински. Подмяната се случва в най-ранната старобъл­гарска епоха, когато през гръцкия език латинските названия на месеците заменят българските. А нашите са красиви и неповторими.

Ето как звучат и какво е етимологичното им значение.

Просинець е името на "януари". Предполага се, че произлиза от глагола просияя, защото слън­цето започва да свети по-дълго през този месец.

Сѣчець пък назовава "февруари" и идва от глагола сека: студът сякаш сече през този месец.

Соухы, или "март" е сухият и безводен месец.

Брѣзовь е името на "април", дадено му от брезата. Това е времето, в което брезите започват да се развиват.

Изокъ, назоваването на скакалеца, дало името на "май". Тези насекоми нападат посевите именно през този период.

Трѣвень е първият от трите летни месеци "юни". Тревата, израстваща буйна, именува месеца.

Чръвенъ за "юли" идва от название на червеите, които се събират през юли за добиване на червена боя.

Заревъ е името на "август", в основота му стои рева на елените в края на лятото (глагола зарева).

Руенъ - жълто-червен е наричан "септември". В този период обагрянето на растенията е в тези нюанси.

Листопадъ - какво по-логично за "ок­томври".

Груденъ - с много дълбочина в смисъла и с мисъл за земята, която през "ноември" става на грудки от студ.

Студенъ - естествено е наречен студеният месец "декември".

За съжаление, днес никой не помни и не използва тези дълбокосмислени названия.