След края на дискусията ни на 8-ми марта, организирана от клуб "Поезия на кон", за ролята на жената самоковка в обществото, ние, журналистите от ПГТ, направихме няколко вълнуващи интервюта с нашите специални гости. Споделяме с Вас невероятните мисли и впечатления на някои от тях.
Първата, която Ви представяме, е Десислава Каназирева. Тя е уредник отдел „Музейна комуникация" в Градския исторически музей на Самоков. Представяна в медиите като екскурзовод към Историческия музей. Често е жури в конкурси. По нейна идея е новата инициатива към Музея за грънчарство. Госпожа Каназирева участва в създаването на учебни програми.
Как бихте описали себе си в три изречения?
Отговорна, добронамерена и изпълнителна.
Каква роля играе Вашата личност във Вашата професионална и лична област в Самоков?
Аз съм уредник-екскурзовод в музея и ролята ми е да представя това, което съхранява музеят на обществото по възможно най-добрия начин.
Как се справяте с балансирането на професионалния и личния си живот като активна жена в града?
Справям се. Може би поради причината, че имам само едно дeme, koemo вече е голямо и си има свое дете. Ежедневието ми не е толкова натоварено откъм домашни задължения.
Каква е визията Ви за идеалното общество в Самоков и каква е Вашата роля в неговото постигане?
Може би трябва да сме по-решителни не само жените, а и като общество хората въобще. Като има обществен въпрос да се организираме, да има обсъждане по него, да се стигне до решение заедно с властта - местната, която трябва да подкрепя гласа на обществото. Да не се взимат такива скрити решения, всевъзможни заобикалки на законите, а трябва да е съгласувано в полза на обществото.
Каква е вашата най-голяма лична гордост или постижение като жена в града?
Не съм от тези, които много правят нещото с голяма гордост и така да се представят като голяма личност, но все пак може би с професионалното ми отношение към работата и представянето на културното наследство на Самоков с доза патриотично излъчване и пояснение.
Намирате ли за твърде рутинен живота в Самоков? При такива образци на женското обществено дело какво трябва да търсим, към какво да се стремим, какво да отстояваме?
Ами не, не е рутинно ежедневието ни в града. Трябва да отстояваме по-скоро точно тази решителност може би на събития, които трябва да са и неща, които да се взимат в цел, в полза на обществото въобще като жители, като граждани.
Анелия Петрова
Hozzászólások