.
Представяме Ви една интересна личност и нейните прозрения относно образованието.
Джиду Кришнамурти е индийски философ и общественик. Роден в бедно семейство, става част от Теософското дружество и го оглавява.
Постепенно възгледите му се променят. Стига до там, че разпуска „Ордена на Звездата“. Основанията му са: В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината. ... Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе си. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе си е Царството на Вечността.
Трансформираната му философия акцентира върху природата на вярата, истината, скръбта, съдбата, свободата, смъртта и стремежа към духовно изпълнен живот. Не приема нито последователи, нито поклонници, вярвайки, че връзката гуру-адепт окуражава зависимостта и експлоатацията.
Ето няколко аспекта на философията му към образованието:
Да разберем живота, означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.
Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти. То е да виждаш смисъла на живота като цяло, а изучаването на цялото не би могло да започва от изучаването на някоя негова отделна част – което всъщност се опитват да правят и правителствата, и организираните религии, и авторитарните партии.
Функцията на образованието е да създава човешки същества, които да са пълноценни и следователно интелигентни.
Възможно е да получаваме образователни степени и да бъдем ефикасни и без да сме интелигентни.
Интелигентност не означава повече информация, и далеч не е резултат от многото изчетени книги, нито се състои от остроумните отговори в защита или нападение.
Възможно е един неук човек да е много по–интелигентен от някой учен.
Ние сме превърнали изпитите и образователните степени в критерии за интелигентност и сме създали изключително находчиви мозъци, на които обаче им убягват повечето жизненоважни човешки въпроси.
Интелигентността е способността да усещаш същественото – онова, което Е.
И да пробуждаш тази способност у себе си и другите, това е то ОБРАЗОВАНИЕ.
Образованието би трябвало да ни помага да откриваме най–трайните ценности, за да не се вкопчваме повече единствено във формули и изтъркани лозунги; то би трябвало да ни помогне да премахнем националните и социалните бариери, вместо да ги подчертава непрекъснато, пораждайки вражди между хората.
За нещастие настоящето образование ни прави покорни, механични и крайно безразсъдни. И въпреки че ни събужда в интелектуално отношение, вътрешно то ни оставя ограничени, блуждаещи и инертни.
Без цялостното осмисляне на живота, нашите индивидуални и колективни проблеми ще се разпростират и задълбочават постоянно.
Целта на образованието не е да произвежда просто учени, техници или службогонци, ами пълноценни мъже и жени, свободни от страхове, защото само сред такива хора може да има дълготраен мир.
Нещото, което слага окончателен край на всички страхове, е себепознанието.
Ако човек трябва да се бори с живота всеки един момент, ако ще се среща с всичките му мистерии, усложнения и изненади, ще му се наложи да бъде безкрайно гъвкав и следователно свободен от теории и предразсъдъци.
Образованието не трябва да окуражава личността да се нагажда към обществото или да бъде някакво негово отражение.
То трябва да й помага да открива истинските ценности в безпристрастно индивидуално изследване.
Когато няма себепознаване, изразяването на индивидуалността се превръща във възгордяване, с присъщите й агресивност и амбиции.
Образованието би трябвало да събужда способността да бъдеш осъзнат, а не просто удовлетворен от плодовете на собствения творчески израз.
Смисълът на живота е да живееш.
Много хора се притесняват в историята на това, защо живеем. Отговорът е в самия въпрос: ние живеем, за да живеем.
Джиду Кришнамурти
Използвани източници:
Comments