Предлагаме Ви интервюто с една интересна жена, участничка в дискусията, организирана от клуб "Поезия на кон" по случай Международния ден на жената.
Камелия Савова е творец и продължител на изконни самоковски традиции в сферата на грънчарството.
Как бихте описали себе си в три изречения?
Борбена. Искаща. Търсеща.
Каква роля играе Вашата личност във Вашата професионална и лична област в Самоков?
Смятам, че поривът, който следвам, да работя с глина и да съхраня грънчарството, дава възможност и в нашия град да се запази този стар занаят, който по принцип е бил много популярен през годините назад. Към днешна дата е само нашата грънчарница и за мен лично е огромно удовлетворение и ми дава възможност да изразя себе си чрез глинените съдове и моето лично творчество.
Как се справяте с балансирането на професионалния и личния си живот като активна жена в града?
Това, което мога да кажа е, че влязох в силната и активна работа с грънчарството едва когато отгледах децата си и това е нещо, върху което искам да акцентирам, тоест важно ми е да кажа, че посветих 10 години на отглеждането на децата, през които периоди много рядко сядах и работех. Доставих си и това удоволствие и не съм изоставила занаята, но на първо място бяха децата, тяхното възпитание и отглеждане.
Каква е визията Ви за идеалното общество в Самоков и каква е Вашата роля в неговото постигане?
Моята представа преди всичко е повече толерантност, повече човечност. Добри отношения между хората. Това е нещо, което липсва и аз откривам, работейки и с деца, но те са както глината, способни са да могат да бъдат оформяни. Още са крехки и има шанс да бъде променен този манталитет, който в момента идва и от медиите, и от електронните устройства. Тази лека така агресивност, която аз усещам навсякъде. Надявам се на повече толерантност, хората да се виждат по-често, да се усещат, да контактуват. Онзи контакт, на който аз държа, възпитавайки по този начин и моите деца и дечицата, с които работя.
Каква е Вашата най-голяма лична гордост или постижение като жена в града?
Честно казано, въпреки че може да говорим за работа, лично за себе си аз най-много се гордея с децата си. Мисля, смисълът в живота на всяка жена, макар че днешно време много се акцентира върху работещата жена, преди всичко жената трябва да бъде майка и това е най-важното. Нека да се реализират. Аз съм ,,за” това всяка жена да се развива, но когато е положила основите в душите на собствените си деца, за да може наистина обществото да се изгражда качествено и стойностно.
Намирате ли за твърде рутинен живота в Самоков? При такива образци на женското обществено дело какво трябва да търсим, към какво да се стремим, какво да отстояваме?
Аз обичам този град, самоковка съм и за мен лично тук няма толкова рутина.
Има много потенциал обаче. Смятам, че благодарение на жените и на децата, защото жената е тази, която, както казахме днес в дискусията, изгражда дома, също така тя е и тази, която може да повдигне онзи емоционален момент в града, душевността, да наложи повече моменти, в които да има повече живот. Това наистина го може точно жената.
Анелия Петрова
Comments