Екипът на Алтеранатива подема инициатива за поредица интервюта с учители на гимназията ни, които търсят различен подход към науката и обучението в училище.
Първото интервю е с госпожа Елияна Кичева, учител по история и цивилизации и е водеща даскалица в Митровото даскало на ПГ по туризъм.
Госпожо Кичева, как си обяснявате, че в дигитания свят не изчезва интересът към материалното минало въпреки упоритите предсказания на мнозина мислители?
Дигиталният свят е интересен по своему. Новостите са предпочитани от младите хора. Но забелязвам, че вървим към пренасищане с дигитализацията. Децата някак инстинктивно търсят истинското и доброто начало. Задават си въпроси: Как сме стигнали до тук? Как са битували предците ни? Мисля, че най-добрият отговор е да се види и пипне материалното минало.
Променят ли се учениците, когато влязат във възрожденско училище? Променят ли се, когато учат в условия на миналото? Защо трябва да се случва това?
Елате да видите. Много е приятно, защото настина се държат като децата на 19-ти век. Слушат с интерес, отговорят когато се налага, приемат наказанията, без да роптаят. И най-учудващото е, че забравят за телефоните. В началото на часа са плахи, но после стават активи и искат да участват, да са на дъската, да играят роля.
Какво или кое е различното в Даскалото и в Училището? На какво учите децата?
В Митровото даскало атмосферата е непозната за учениците. Усещате българския дух и атмосферата на предосвобожденските години. Децата се уча на родолюбие, на уважение, на ред. Новата и непозната обстановка ангажира вниманието им. Много важна част от уроците в Митровото даскало са забавленията. Идеята е урока да стане малък празник. Игра, възстановка и смях са задължителни. Кулминацията е когато в края на заниманието чорбаджи Юрдан изпрати ручок – вкусна циганска баница за всички деца.
Част от методите в часа са ситуационни игри. Защо избрахте именно този подход?
Ситуационните игри затвърждават формирани умения и навици. Развиват качества – любознателност, мислене, креативност, отговорност, артистичност. Учениците участват интелектуално и емоционално, а не само като пасивни слушатели. Така участниците преживяват исторически моменти и дълго ги помнят.
Колко екипа посетиха Митровото даскало тази година? Споделете кой екип от участвалите с какво Ви впечатли?
През месеците април и май Митровото даскало посетиха 6 /шест /екипа. Открихме „сезона“ с урок пред три екипа от Видин, Пещера и Павел баня участници в НП „Иновации в действие“. В заниманието „Език на моите деди“ много активно се включиха и учителите гости от другите градове. Непринудено се вживяха в ролята на ученици и това стимулира още повече децата.
Следващите посетители бяха ученици от СУ „Отец Паисий“, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и от ОУ "Митрополит Авксентий Велешки“. В края на учебната година по български език се изучава Иван Вазов и творчеството му, а по история българското Възраждане. Децата харесват различния урок. Радват се много на заслужените „каравели“ /табелки/. Задават въпроси.
Каква обратна връзка дават?
Проявяват нескрит интерес и задават логични въпроси. Правят си снимки. Дори и на улицата ме спират и отново питат какво се сетят за даскалото.
Какво правите, когато някой ученик скучае и посегне към телефона или си позволи приказка в даскалото ви?
Телефони в тези часове няма. Ако случайно светне някъде веднага се предава на Митрополията и там да се решава какво да правят с тази зловредна вещ. Който приказва, получава наказание, както си е според Правилника. Имаме оформен ъгъл за немирниците, а след урока може и да остане за краснопис, докато останалите играят.
Как достигате до учениците?
Показвам на учениците, че всички деца са еднакви. Живелите през XIX век по нищо не се отличават от днешните малчугани. Такива са били и Левски, Ботев, Славейков… и всички будители.
Как се подготвяте за часа? Влизате ли в роля или сте себе си?
С желание. Новото винаги е интересно. Опитвам се да има превъплъщение, но едва ли успявам да избягам от себе си.
Коя част от часа ви е най-интересна, коя най-предизвикателна и коя най-тромава?
Предизвикателството беше в началото. В момента залагам на промените и новите решения. За всеки следващ урок имам нова идея и това е интересното. Тромавата част е стандартният учебен материал.
Митровото даскало се превръща в институция, как си обяснявате интереса към него?
Новост е. Забавно е. Дава знание и създава усещане за посетителите, че са туристи в исторически музей.
В каква посока ще го развивате?
Бъдещето ще покаже
Comments