Ще ви представим в поредица публикации най-добрите ни приказка, създедени като провокация за Деня на приказката
Живял някога на един остров в далечните южни морета смел и мил дракон на име Спарки. Спарки живеел на върха на планината Крапс. Входът на планината се пазел от голяма от най-силните и най-кръвожадни създания на природата, които светът тогава познавал. В недрата на тази величествена планина, зад Великата порта било кралството на Спарки.
Хората от цялата страна идвали при него, търсейки напътствие и мъдрост. Той бил много уважаван и почитан, защото бил честен и справедлив господар. Освен това бил доста любопитен дракон и любител на приключенията.
Един ден Спарки решил да отиде до близкото езеро, където се натъкнал на мистериозно създание. Не след дълго разбрал, че това е магическа фея.
Тя се представила като Агнес и обещала на Спарки голяма награда, ако успее да запази тайната на езерото. Красиви вълшебни лебеди всяка година снасяли в езерото пет цветни яйца. Агнес разкрила на смелия и справедлив дракон, че яйцата са източникът на добродетелта, която царува над кралството му. Тогава Спарки се заклел, че ще пази това съкровище с живота си от всички опасности. Той се заклел, че никога няма да разкрие тайната на езерото.
Ден след ден, месец след месец Спарки пазел вълшебните яйца на Агнес. Докато в един вълшебен ден не се излюпили пет малки дракона, всяко в различен цвят. И така всяка следваща година.
Царството на дракона Спарки процъфтявало, а тайната се криела във вълшебното езеро, защото то било източникът на всички добродетели – уважение, човечност, доброта, разбирателство, любов, приятелство, честност, отговорност. Това било най-голямото богатство не само на Спарки, а и на всички поданици в неговото кралство.
И до ден днешен на този далечен остров в недрата на планината Крабс цари вечно щастие. А питате ли се защо вие не сте чували за нея, защо и до ден днешен никой не я е открил? Отговорът е много простичък. Докато на Земята живеят и пороците, никой няма да открие тайнствения остров на вечната благодат.
Авторска приказка на Александра Таскова, с ръководител Оля Георгиева, клуб "Дигитални добродетели"