Самоков, 18 май - дъждовно, хладно за сезона време, което действа потискащо (отделен въпрос е, че след сухата зима тази влага е благодат). Но на този фон в обособената класна стая в Сграда №2 на ПГТ във възрожденски стил - „Митровото даскало“ се проведе интересна среща с ученици от СУ „Отец Паисий“, която стопли душите ни и внесе пролетно настроение. Понеже тези ученици за първи път прекрачват прага на училището ни, долових в изражението им и смущение, и любопитство към новата са тях обстановка.
Целта на посещението им бе да се включат в урок сред атмосферата на класна стая от последните десетилетия преди Освобождението и да се потопят в тази чужда, но и интересна за учениците обстановка.
Урокът се организира и проведе от госпожа Елиана Кичева - учител по история в гимназията ни. Тя посрещна и настани гостите в класната стая, като ги предразположи да се чувстват добре. Часът протече под наслова: „Ред и правила във възрожденското училище“, а темата „Урок по родолюбие“, включващо занимания по история, аритметика и землеописание. Целта на урока е гостите да научат какво е било миналото на родното ни образование, да почувстват духа, „въздуха“ на това далечно време. С ритуалното запалване на кадилото и общото произнасянето на християнската молитва „Отче наш…“ лентата на историческото време се върна назад, атмосферата стана пролетна, впечатляваща и дори малко провокативна с очакването „а какво ще последва?“.
Встъпителните думи на госпожа Е. Кичева посочиха, че личността на даскала в онези далечни години е била свещена, понеже е била от малкото извори за знания както за настоящето, така и за историческото ни минало.
Присъстващите се запознаха с интересни факти, като началните класове се наричали отделения. В първо отделение се пишело с калем, върху пясък, а в третото с перодръжка. Неофит Рилски - най-видният възрожденски педагог, е преподавал и в Самоков, в настоящото училище „Кирил и Методий“.
Присъстващите се запознаха и с „длъжностите“ на учениците. Респектиращ помощник при възпитанието на ученици е било (показа се) дълга пръчка за биене на непослушните, а има и кошарка за наказания, обикновено монтирана до черната дъска, в ъгъла на класната стая. За първо отделение се приемат ученици, навършили 8 години, като новопостъпилите ученици при записването носят кръщелно свидетелство, за да докажат родителите им реалната възраст. Учениците в онези години имали „длъжност“ да идват 30 минути преди началото на часовете, да се учат прилежно. Всички потребни вещи за обучението (калем, пляка, перо, мастилница, хартия…. ) се осигурявали от настоятелството. Друго основно задължение на учениците е да посещават редовно занятията. По това време имало и друго наказания за калпазаните: един час да се упражняват в краснопис, да облагородяват класната стая или сградата на училището. Забранявало се на учениците също да пишат по чиновете и по стените на класната стая, да празнословят. Има и един любопитен факт - при необходимост ученик да ползва тоалетна по време на час, до вратата на класната стая се поставяло пръчка с табела на нея с изписани от двете и страни буквите „О“ - отивам и „Д“- „дойдох“. След приключването на часовете учениците се събирали на групи. Те се организирали в зависимост от махалите, в които живеят, за да се приберат заедно. Трябвало да спазват и благоприлично поведение по улиците, по които се връщат у дома. В края на обучението обучаемите носели закачени на вратовете си табели с надписи, показващи, какво име било поведението в клас и как са усвоявали учебния материал. Всяка неделя и празник учениците са били длъжни да посещават богослужението в Митрополитската църква, в противен случай е следвало наказание. Ако в края на учебната година ученикът нямал задоволителен успех - повтарял класа. Това са част от писаните правила, засягащи учениците, на даскал Тодор Пеев.
След това вниманието се насочи върху отечествената история (припомни се, че през 1860 год. България я няма на политическата карта на Европа, че сме една от провинциите на Османската империя). И българите по това време вече сме водили борби за националното си освобождение, чрез чети (Георги Раковски), въстания - организирани от воеводи и професионални революционери. Девойка, преоблечена за часа като воевода, се обръща към класа и театрално отправя призиви към българите за бунт.
В този момент от името на училищното настоятелство в класната стая се внася „ручок“ за гостите, за да подкрепят силите си (филия хляб, намазана с олио и поръсена с чубрика и червен пипер).
С обявяването на часа по аритметика в класната стая се чува гърмежа на Черешовото топче. Учителката задава на Методи задачата: "Методи, върви към Самоково махала. По пътя среща три девойки с по три кошнички, всяка с по три рози. Колко са розите?" Ученикът отговори правилно.
На друг ученик се предложи да излезе пред черната дъска, пред която има географски глобус. След като се припомни, през коя година България е освободена и че е княжество с конституционно управление на парламентарна монархия, от ученика се искаше да открие на глобуса направен от Неофит Рилски страната ни. С малко помощ ученикът се справи със задачата.
Госпожа Кичева отправи апел към учениците да учат задълбочено в часовете по български език и литература и по история, да бъдат добри хора.
Отличилите се ученици се записаха върху бялото табло, предвидено за похвали. На всички ученици на гърдите им се сложиха табели, оказващи поведението им по време на часа. Часът завърши с обща снимка пред черната дъска, като получиха и похвален лист.
Гостите посетиха и съседната на Митровото школо миниатюрна класна стая, превърната във фотографско ателие "Карастоянови". Тя носи името на Анастас Карастоянов - първият български професионален фотограф (фотографирал е Васил Левски във въстаническа униформа). Учениците се преоблякоха в костюми от времето на 19. век и се фотографираха с тях.
Колежката по история от СОУ, която доведе учениците, сподели, че урокът е не само впечатляващ за учениците (по тяхно мнение ), но и полезен за тях, понеже ще започнат да изучават Българско възраждане и първата тема е свързана с образованието.
Можем да твърдим, че с тази среща колежката Ел. Кичева е успяла да съчетае полезното с приятното.
Красимир Димитров
Comentarios