Илиян Тосков, от СУ "Васил Левски", Крумовград

Представяме Ви един млад учител от Крумовград - мотивиран, ентусиазиран, идеен и с чувство за хумор. Вписва се на всяко място и във всяка роля. Учениците го обожават, следват го и му се доверяват.

Като представител на партньорското инованивно училище СУ "Васил Левски", Крумовград той бе част от екипа на мобилността по НП "Иновации в действие" и изрази впечатленията си от нашето домакинство.

Защо избрахте да станете учител?


Мога да кажа, че по-скоро професията избра мен. Това е нещо, което винаги съм мечтал да правя. Никога не е имало колебание или двусмислица в избора ми с какво точно искам да се занимавам – винаги съм искал да имам възможността да работя именно като учител.

Коя е причината да се включите в Национална програма „Иновации в действие“?

Главната причина да работя по тази национална програма е да мога да покажа идеите, които са заложени в нашата собствена иновация. Същевременно за мен е важно да се докосна до иновативните проекти на други колеги и да почерпя опит от тях, което ми помага изключително много в ежедневната работа. Смятам, че програмата е безкрайно полезна, защото дава реална възможност за обмяна на идеи и установяване на трайни професионални контакти между учителите в страната.

Как оценявате организацията и посрещането в началото на двата дни от мобилността в Самоков?

Относно организацията и посрещането в началото на двата дни мога да кажа, че всичко беше на изключително високо ниво. Нашите домакини ни посрещнаха по начин, чрез който успяха да създадат такова усещане за гостоприемство, че ние наистина да се почувстваме като у дома си.

Кой от наблюдаваните иновативни уроци Ви направи най-силно впечатление и защо?

Мога да кажа, че всеки един урок, който наблюдавахме, имаше своето силно въздействие върху нас и от всеки успях да взема по нещо ценно за практиката си. Без съмнение обаче, за мен лично най-любимото място се превърна старото самоковско училище и конкретно урокът, посветен на Възраждането. Автентичната атмосфера там допълни идеално темата на урока и направи преживяването наистина въздействащо и незабравимо.

Смятате ли, че интегративните уроци („Средновековният български град“, „Легендите на Самоков“, „Културен туризъм“) показват ефективно прилагане на иновации в обучението?

Смятам, че всеки един от тези уроци, които ни бяха показани, е резултат на една наистина сериозна подготовка от страна на колегите и учениците. Начинът, по който те всъщност ги представиха, съчетаваше редица интерактивни и иновативни елементи. Определено смятам, че това е един изключително ефективен метод на обучение.

Как Ви се стори балансът между теория и практика в програмата?

Смятам, че колегите много добре са успели да балансират теоретичната с практическата подготовка. Това пролича много ясно и категорично в цялостното провеждане на всички дейности по време на мобилността.

Как оценявате туристическата обиколка и представянето на учениците в ролята на екскурзоводи?

Лично аз, като историк, благодарение на техните екскурзоводски беседи и на сценките, които бяха подготвили, научих много интересни неща, свързани с българската история и в частност с историята на град Самоков. Смятам, че учениците изпълниха задачата си перфектно!

Какви препоръки бихте дали за подобряване на програмата при бъдещи мобилности?

Смятам, че програмата беше реализирана перфектно. Единственото, което бих дал като препоръка, е колегите да опишат и споделят тези свои добри практики, за да могат да се ползват и от други учители в страната. Техните методи и уроци наистина са изключително смислени, съдържателни и категорично заслужават да бъдат популяризирани.

Какво прави един учител в свободното си време?

Много и различни неща. Без съмнение обаче, едно от нещата, които ще правя оттук насетне, благодарение на колегите от Самоков, е да се занимавам с изобразително изкуство. Въпреки че не мога да рисувам, техните дейности и ентусиазъм искрено ме вдъхновиха да опитам.

Имате ли любими теми и ученици?

Смятам, че един учител трябва да работи с учениците, които има, а не с онези, които би му се искало да има. Затова не мога да кажа, че имам любими ученици. Ценя обаче изключително много трудолюбивите деца – онези, които полагат усилия, за да постигнат целите, които са си поставили. Що се отнася до любимите ми теми – това са онези, които поставят важни въпроси, свързани с ценностната система и с актуални проблеми, които карат учениците да разсъждават.

Какво е да си учител днес?

Трудно е да си учител днес – много емоционално, но същевременно и много зареждащо. Това е професия, която ти дава огромната възможност да се превърнеш в компас във времена, в които технологиите и информацията заливат света на учениците и те често губят ориентация. Най-важното нещо за мен лично, за да бъдеш истински учител днес, е да работиш с желание, да обичаш това, което преподаваш, и да уважаваш тези, на които преподаваш.