Среща, която ще помня: нашият час с планинските водачи Виктория и Захари
- pgtblog
- Mar 20
- 2 min read

На 19 март 2026 година имахме един от онези часове, които не просто минават — а остават. Аз и моите съученици от 11 „В“ клас, професия „Планински водач“, се срещнахме с двама истински професионалисти: Виктория Недялкова и Захари Недялков – планински водачи с богат опит и дългогодишни планински спасители по покана на господин Докузов.
Още с влизането си те внесоха онази спокойна, уверена енергия, която имат само хората, прекарали години в планината. Започнаха да ни разказват за работата си – за катеренето, за алпинизма, за воденето на групи в България и чужбина. Говореха така, че сякаш ни пренасяха там – по ръбовете, по пътеките, по стръмните склонове, където всяка стъпка е важна.
После преминахме към практиката. Показаха ни различни техники за работа с въжета, осигуряване при катерене, как се правят специфични възли. За първи път видях отблизо колко прецизност, внимание и отговорност изисква всяко движение.
Вики и Захари ни напомниха, че всяка група е различна – хората имат различни интереси, различна подготовка и различни възможности. А ние, като бъдещи водачи, трябва да сме готови да реагираме на всичко.
Часовете минаха неусетно – забавно, интересно и много полезно. Ние също споделихме нашите първи опити в „катеренето“ и „воденето“ из Рила – най-вече от Мальовица и Боровец. Разказахме за притесненията си, за грешките, за моментите, в които сме се чувствали несигурни.
А те ни слушаха внимателно и ни даваха съвети – истински, практични, от опит. Донесоха ни и специализирана литература, учебници и книги, които да ни помогнат да се развиваме. Насърчиха ни да търсим курсове, обучения, нови знания.
Най-силно ми останаха думите на Виктория: „Безопасността в планината и отговорността на водача са най-важни. Планината не се съобразява с нас. Времето може да се промени за минути. Затова бъдете подготвени и взимайте смели решения, когато става дума за човешки живот.“
Тези думи ще ги помня.
И най-хубавото е, че това не е последната ни среща. Предстоят още практики с Вики и Захари – този път на терен. А ние нямаме търпение да покажем какво сме научили и да продължим да растем като бъдещи планински водачи.
Човекът ХХ от 11 в




















Comments